Чел съм и двете книги на Пърсиг. Не разбирам какво чак толкова Ви е попречило да им стигнете края. Поне на първата - на "Дзен и изкуството да се поправя мотоциклет"... за втората, за "Лайла" мненията на всички мои познати, спомням си, бяха от "боклук..." до "е, не е достойно продължение, по-добре да не беше я писал изобщо". Аз харесвам и двете книги. Роден съм в началото на `70-те т.е. не съм от "онова умно поколение, дето повече четяло и по-малко висяло пред компютрите". Но книгите наистина ми харесват !? Спомням си, че началото на "Дзен ..." беше доста затормозяващо с прекалените си класификации и обяснения на разни подробности дето почти не е ясно защо са ти.... но това си е похват, не е слабост. Пък сигурен съм, че почти всички от вас са се напрягали с не една и две от книгите които са прочели, съзнателно са си правили усилие да продължават... защото голямата част от сериозната литература изисква усилие, особено модерната... Така, че наистина не Ви разбирам ? Ето например, мнозина от вас харесват Маркес. Той не е ли претенциозен? Не е ли маниерен ("Есента на патриарха" - едно само много дълго изречение....???) "Дзен и изкуството..." и "Лайла" са малко нетипични его-романи, малко повече философски отколкото художествени... и американски, ако това изобщо може да обясни нещо.... Доста време мина откакто съм ги чел - освен някои идеи и може би цялостното настроение, друго не си спомням. Е да - съгласен съм - стила е тромав и малко повече обстоятелствен, но ... търсете нещата зад тези "слабости" ... има ги! Опитайте пак с книгите - аз мисля, че си струва ;o))