Няма проблеми (поне при мен) изкуството да показва насилие и изродщина. Но това не е оправдано и не върши работа, когато стане самоцел или желание за привличане на вниманието. Когато тенденцията се превърне в мода и художникът започне да се чувства едва ли не задължен да рисува сцени на брутално изнасилване и друга отврат, за да е в крак с новото или в опита си да шокира (отдавна претръпналата) публиката, ефекта окончателно се губи. От прочетеното (както писах вече не стигнах далеч) – не останах с впечатление, че наистина има някакъв „по-дълбок” замисъл. Има теоретичен шанс да съм сбъркал разбира се и да съм пропуснал драматичен обрат и велик финал, но това би било още по-зле за теб защото и да си написал нещо гениално едва ли някога ще бъде оценено по достойнство.

Ето какво казва по този повод един изключително талантлив автор (и поне от това което демонстрира в публичното пространство - отвратителен, като човек), който използва качествено сексът и насилието, като инструмент, а не крайна цел на книгите си.

„...the reason why we read, the real fundamental reason that no one talks much about, the basic essence of story, which is the heart and soul of fiction, of literature. Other things may bring us back to books, may add to our enjoyment of them, and we may claim we read for the savor of the words or to learn about human nature, or to broaden our personal horizons. All that, however, is like saying we eat because we enjoy the taste of food, because we are in the habit of eating regularly, because food gives us solace or distraction. That is, true, but not the real truth of the matter. We eat to fuel our bodies, We read fiction to find out what happens.”