Може би съм повлиян много от реалията на филмите, но когато ти секне вдъхновението, просто спираш да пишеш или пишеш и хвърляш листовете в кошчето намачкани и т.н.

А може би не е от филмите - поне аз не съм броил идеите, при които ми е секнало вдъхновението и не съм доосъществил или пък на средата ми е секнало и не съм завършил или пък съм упорствал и е станало дрисня, която просто съм захвърлил. Не ми е нужен редактор да ми каже, че 5 страници миене на зъби е скучно. Не ми е нужен редактор, за да ми каже, че нещо не става - умението да разпознаваш дали нещо става или не е много по-базово от умението да го направиш да става. Нещо като ходенето и спринта на 100 метра.

Пък за това как се размотавали 3 пъти да търсят този, дето го няма - аз се сещам за един случай, в който през цялото време чакаха един, дето така и не дойде и представи си, минава за класика някаква...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите