Няма значение дали са "български" или "небългарски" мненията, впечатленията се определят от индивидуалните особености и вкусове, които са всякакви както сред българите, така и сред небългарите.

Иначе аз говоря за "намиране на различни неща", когато имаш поне няколко години разстояние между четенията - т.е. научил си нови неща, развил си се като мислене, като човек, имаш нови интереси и т.н. Примерно аз първия път четох Името на Розата като тийнейджър и беше за мен странна крими история и доколкото си спомням за 1 ден я прочетох, вторият път я четох поне 1-2 седмици (беше поне 4-5 години по-късно и се интересувах от окултизъм и мистицизъм тогава, та всичките там катари, тамплиери и прочее ми говореха много повече). Третият път вече ме грабна историческия аспект и различните препратки, които предишните пъти не ги бях хванал поради ограничения в общата ми култура.

Та това имах предвид като казвах, че всеки път различни неща си намирам. Иначе като дете четях Винету и разни подобни по 10ки пъти, но това беше защото исках отново и отново да изживея любимите си моменти и не бих казал, че намирах всеки път нещо ново.

Сега нямам нито време, нито нерви да чета по толкова пъти една книга, за сметка на това чета доста по-бавно и изпитвам огромна наслада и от самия език (понеже чета само на английски), от откриването на непознати думи, интересни изрази, от заплитането на текста и разнообразието на езика, от специфичните думи, по които авторът очевидно си пада и използва точно тях, вместо равносилни синоними - всичко това или поне огромна част от него неизбежно се губи при превода, колкото и талантлив да е един преводач.