Знаеш ли, точно книгата от заглавието на темата съм я чела така. Близо 380 страници на английски ги "изгълтах" за 2 дни... на български не чета толкова бързо. Не можех да я оставя - вярно, че трябваше бързо да дам отговор дали искам да я превеждам, но не за това бързах. Просто не можех да я оставя, ей това беше. После, 2 дни след като я прочетох, заминах за Франкфурт... на тамошния панаир на книгата. Пет дни само сред книги. И пак именно тази не ми излизаше от главата.
Втори прочит, естествено, имаше... нали я превеждах. И трети - бняколко месеца, след като излезе, вече се опитвах да я чета не като преводач, а като читател. И пак беше същото.
Но да, преживявала съм го и с други книги. Навремето поне веднъж годишно, в продължение на поне 4-5 години, така препрочитах "Сърце" на Едмондо де Амичис. И съм се вълнувала при всеки нов прочит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите