хайде тогава да си послужим с езика на нагледните примери, след като обясняваме едно и също на учащите се, но по различен начин и с различно словесно съдържание. Нагледните примери ще ги запомнят, докато нашите правилно, ясно, смислено и логично написани обяснения ще ги забравят след две минути.

Ако си чувала понятието "футбол", значи знаеш, че на света съществува Бразилия и... всички останали. Те когато не станат световни шампиони, значи просто са решили да не стават световни шампиони на това първенство. А знаеш ли как се става футболист в Бразилия, която е пренаселена и ужасяващо бедна страна от южноамерикански тип? Малчуганите играят до изнемога всеки ден на улицата и на плажа от момента, в който са проходили до 15-годишна възраст. Ей тъй, без треньор, без нищо, кой колкото може и колкото го влече. Няма кой да им показва игрови тактики, стратегически похвати, да ги направлява чрез спортна методология и прочее. На 15 години отива редовият бразилски хлапак, считащ че става вече за професионален играч, в клуба на сърцето си и казва че иска да става техен футболист. Дават му една топка и го карат да обиколи стадиона без тя да падне на земята. Ако мине успешно този тур, а той обикновено го минава, го пускат да проведе едно тренировъчно мачле с батковците. Ако и там го харесат, попада в юношеския състав, където ЧАК ТОГАВА започват да го учат на тактики и стратегии чрез методики. Но той до това време самичък е станал виртуоз на боравенето с топката, по улиците и по плажовете. А не тепърва да го доучват как се спира и как се подава.

Ами циганите музикални виртуози? Тях да не би да им слагат под носа статива с школите от малки и да ги карат да свирят по ноти? Свири си малкото мангоджери на воля и по слух и който е по-музикален, остава да си вади хляба след време в някой оркестър като виртуоз. Един става Ибряма, друг - бате Венци. Там вече им се налага да се запознаят с нотите и останалите параметри на музикантската грамотност.

Правилно, ясно, смислено и логически издържано може да се научи да пише почти всеки, без да става творец на художествена литература. Просто да си пише добре докладите и справките, които му изискват началниците в неговото чиновническо учреждение, например. Но Дарксън не пита за това, а за вълшебното прахче, което трябва да изпие, за да започне да лее незабравими художествени текстове.