Да зарежем Макюън и да се върнем към темата. Каква беше тя всъщност: за розата, за немската поезия, за Ангел Силезий? Не знам.

Приемам, че е за немската поезия.
Малко Гьоте.

Alles Vergaengliche
Ist nur ein Gleichnis;
Das Unzulaengliche,
Hier wird's Ereignis;
Das Unbeschreibliche,
Hier ist's getan;
Das Ewig-Weibliche
Zieht uns hinan.

Вечноженственото ни води нагоре (или напред?), Гретхен и Дева Мария.

Тук всичко прeходно
притча остава,
непостижимото
се претворява,
неизразимото
дело тук става,
вечната женственост
ни извисява.

Или пък:

Символ преходен е
всичко менливо;
тук непонятното
образ добива;
тук несравнимото
истина става;
вечната женственост
ни възвисява.

Има и още един превод, ама е много калпав, няма да го давам.

Темата за розата.
Малко Рилке: Розата как се нарича не знаем.

Царстваща роза, на древните хора в ръцете
беше ти чаша с простичък ръб.
Ала за нас си едно безконечно цвете,
някакъв съд, неизчерпаем и скъп.
....
Как се нарича не знаем, само гадаем.
Може би туй е споменът на душата
и в часове на молитва ще го познаем.

Rose, du thronende, denen im Altertume
warst du ein Kelch mit einfachem Rand.
Uns aber bist du die volle zahllose Blume,
der unerschoepfliche Gegenstand.
...
Dennoch, wir wissen ihn nicht zu nennen, raten...
wir Und Erinnerung geht zu ihm ueber,
die wir von rufbaren Stunden erbaten.

Aus: Die Sonette an Orpheus, Zweiter Teil

Редактирано от Лил на 09.05.08 21:14.