защо бе а з? защо не ти харесват квалификациите? това, което прави човек е да се оглежда в другите. тук можем да го правим без задръжки, което позволява на интелигентните хора да бъдат истински, без да ги изяде тълпата зомбита, които се хвърлят да ти гризат пищялите, ако си изправиш главата над техните.

защо да не се уязвяваме? това е клуб литература - истинската литература винаги уязвява, винаги те ранява някъде - дали в стомаха, дали в главата, дали в сърцето и очите.

проблемът е, че мен някакви евтини псувни и банални квалификации не могат да ме уязвят, не могат да ме заинтересуват.

нямам претенция дали ще ме раниш с някое откровение за мен какъв съм или с най-прекрасната приказка за света, нямам претенция дали ще напишеш ти нещо или ще цитираш каквото от когото трябва, ама това което ме убива е досадата, еднообразието, шаблона, рутината.