"Анатомия на илюзиите" е не просто новият "Тютюн" - тя е "Тютюн 2 - back to basic". :) Оригиналът започва в дните на прогнилия капитализъм и завършва с идващия нов строй, който да ни отведе към светли бъднини. "Анатомия" започва в годините на чудовищния комунизъм и завършва в новото капиталистическо време (без кавички). Едното започва с есенен гроздобер, другото - с най-тачения зимен празник. Тук е и мечтаещия за пари, власт и сила Борис, и Мария, която никога няма да има своя съпруг, и знойната любов между Борис и ... Анна. Тук е и драмата, и любовта, и "другите светове и техните завоеватели", и изобщо всички идеи на "Тютюн". Тук обаче е и Коелю. Тая Мария е друга Мария - онази от 11 минути, нежното, курвясало цвете. Тази психология е психологията на Коелю - добре сдъвкана, смляна и изплюта, нагледно обяснена и разяснена. За читателя не остава много място да се вихри. Ако все пак нещо не е разбрал, авторката му обяснява идеите си в специално заключение. непрекъснато редящите се моменти на силна драматичност пък са краднати от титаник, или поне толкова мелодраматичнон звучат.
Все пак трябва да признаем, че сме чели/гледали и по-лоши импровизации на тема "Анатомия" :)

Powered by: The Pussycat Dolls