о, горното мнение беше далеч по-добронамерено в първоначален вариант, но карай :)

тези неща, които в момента ги пишеш, сама знаеш, че не са верни :) просто си търсиш повод, защото съм те засегнал, за което може би сама не си даваш сметка. а съм те засегнал с това, че казвам каквото мисля, че съм такъв, какъвто съм - остър, противоречив, но истински. докато ти бягаш от себе си и правиш компромиси уж, за да се почувстваш по-щастлива, но вътрешно в себе си изобщо не си по-щастлива, защото вече не си ти, а си налагаш онзи посредствен образ, който се препоръчва във взаимоотношенията с хора, но който всеки по-духовен и по-сложен човек мрази и в костите си.

и не е въпросът, че аз съм нещо си. защото аз не съм нито толкова вулгарен, нито толкова заядлив. просто казвам истината, която и ти знаеш, но те е страх вече да казваш. и това ти бърка яко в здравето, ама много яко ти бърка, защото може да си си втълпила някакво обществено-приемливо поведение, но това по никакъв начин няма автоматично да направи от вълка-единак рунтава овчица със стаден инстинкт. ще те направи само фалшива. дори в собствените ти очи.