Да, знам за всички афазии, известни до 96-та) Обаче си представих следното, хората с афазии са или прекарали инсулт или са я придобили след травма, обикновено афазията е придружена с какви ли не други нарушения - двигателни най-вече. И сега си представи един човек с по-тежка форма на афазия, парализиран, скован, с изкривено лице, човек, който не разпознава близките си, който не си помни името и мисли, че е да речем офицер от Първата световна и ти да му буташ Петя Дубарова или Емили Дикенсън или Шекспир. В учебниците описанията на афазията звучат адски интересно, но да се срещнеш с такъв човек и цялата ти идеалистична нагласа или изследователски интерес ще се изпари.
А алалията е невъзможност за сформиране на реч, за разлика от афазията, която е разпад на вече сформирана реч. Децата с алалия се обучават като глухи, а глухи, да речем, възрастни също могат да заболеят от афазия.
А има една болест, забравих й точното наименование, която завършва със смърт, а клиничната й картина в началния стадий е отказ от общуване...

Това, дето ти пуснах няма претенции за литература, а е просто писание на болен човек. А твоето, което копира е добро във втората му част.
Ето още малко, съгласна съм:

"Судиип Дугал
Току що прочетох за този човек чувстващ се разстроен защото му бяха поставили диагноза шизофрения. Точно така се чуствах и аз когато разбрах че съм болен от шизофрения , което стана една година след като вече ме лекуваха. Разстроен , уплашен , не знаех какво ще последва , не знаех на кого да вярвам , не знаех на какво да вярвам , и бавно започнах да осъзнавам , че това , в което съм вярвал през тези годинни може да не е било истина … но как може да не е истина ! Как може да не е било истина като беше толкова реално , то е било истина не е възможно да греша. Какво става ? Какво е погрешно ? Защо трябва да премислям всичките си действия за да не направя грешка , за да не се влошат нещата , защото това ще е края на моя свят и аз ще го предизвикам … защо? Защо се чуствам по начина по , който се чуствам , несигурен в това , което вярвам , в което вярвах…
Всички се чустваме по този начин опитвайки се да разберем какъв е смисъла на живота , опитвайки се да не не изпаднем отново в самозаблуда , загубени в създадената от нас лудост , в която понякога намираме покой, знаейки ,че има някой , с когото можем да говорим , някой който Знае , някой който ще ни каже истината ще ни преведе през трудностите…Страхът от завръщането там може да бъде агонизиращ , внимавайки да не се стресираме повече отколкото можем да понесем , несигурни дали е просто стрес или всичко е започнало наново , гласовете , объркването , лудостта …
Всичко което можем да направим е да оставим да си отиде целия страх , болката , болката от загубените възможности през всичките тези години , болката от неполучаването на любовта на хората , които обичаме , за които ни е грижа. Да оставим да си отиде гнева силната омраза , омразата към нас самите , омразата към света , чиста истинска омраза…
Но накрая всички вярваме , вярваме , че можем да се справим , вярваме че независимо какво стане живота няма да ни повали , ние ще направим всичко за да водим живота , който искаме да живеем необременени от миналото , защото ако започнем да мислим какво би могло да бъде ще се подлудим... нещо , което вече се случвало , нещо което може да се случи пак.... Всичко , което правим е да се борим , да се изправим и да се борим , да плачем и пак да се борим , да се борим за нашия живот , да се борим за нашия ум , да се борим да спрем тези гласове , тези крещящи гласове , да се борим да вярваме , да вярваме , че ще се справим , че ще го преодолеем бори се , БОРИ СЕ!! "

От Франк Уайт

"Удивителната история на Фредерик Фрииз е просто това : Преди тридесет години той беше затворен в психиатрията на Охайо замаян и с налудничави мисли , със параноидна шизофрения. Дванайсет години по-късно той става главния психиатър в същата система , която го е хоспитализирала.
През това време въпреки 10 си хоспитализации , той се оженва , има 4 деца и защитава магистърска степен и докторат.
Той е умен , влага в страст в това , което прави и е посветен изцяло на работата си.
Постиженията на Фрийз са забележителни по чиито и да е стандарти , още повече ако се вземе в предвид и болестта му , която засяга 2,5 милиона американци.
Уплашени , отчуждени и измъчвани от мислите си и гласовете , които чуват хората с шизофрения , особено тези , които отказват да вземат лекарства , са по склонни към самоубийство и отчуждение от обществото. Веднъж затворени в психиатриите , както е бил Фрийз , след това част от тях стават бездомни или попадат в затвора.
Но Фрийз твърди ,че неговия случай не е изключение – много други хора страдащи от шизофрения водят пълноценен живот.
Фрийз показва чрез своя живот , че “ шизофренията не нужно да бъде края на живота “ казва доктор Хюсеини Манджи директор на център за изследвания на шизофрения и подобните и болести. Той говори със Фрийз при една от проявите му.
“ Отвореноста , интелекта , таланта и чувството му за хумор накараха много хора да повярват , че могат да последват стъпките му” казва д-р Хюсеин
Когато Фрийз е получил първата си криза е бил на 25 токущо завършил университета и е бил войник охраняващ ядрени оръжия в Джаксънвил. Той развива параноя , че вражески страни заговорничат да превземат американските атомни оръжия като хипнотизират политическите лидери.Поставена му е диагнозата шизофрения.
Фрийз има класически симптоми – неспособноста му да прави разлика между реалност и фантазия и чуването на вътрешни гласове. Противоположно на общоприетото вярване шизофрения не е раздвояване на личността. Болните хора са апатични , отчуждени с налудничави мисли и не могат да мислят логично. Тази болест може да се предаде по генетичен път.
Втория срив на Фрииз се случва след около година по късно в църква в Милуоки.
Той си мисли , че се променя от мъж в маймуна , след това в куче , змия, риба и най накрая в атом.
Той се вижда в атомна бомба заредена за използване. Той е хоспитализиран за няколко седмици и след това пуснат. Той се скита по улиците през следващата година.
През лятото на 1968 той е на 27 затворен е в затвора и освидетелстван. Прекарва 3 дни в стая с максимална сигурност в психиатрия. Историята , която разказва е потресаваща той крещи в стаята си за вода , няма тоалетна , охраняван е от санитари , които не го пускат до банята.
След това Фрииз е прехвърлен в друга болница , където започват да лекуват болестта му с лекарства. Връща се в болницата 10 пъти и междувременно работи включително управленска позиция в голяма фирма. Защитава бакалавърска степен по международен бизнес и магистратура и докторат по психология. За 15 години работи като директор на психиатрията за болницата в Сагамор Хилс , Охайо .
Фрииз е бил облагодетелстван от късмета , постоянството и здравната си осигуровка по време на първия си срив. В допълнение той се възстановява много по бързо след като започва да взема лекарства
Веднъж е нает на управленска позиция в голяма фирма дори без да е питан за здравето му. Друг път пък администратор го препоръчва за работа , въпреки протестите на хора , които оспорват това дали някой с психични проблеми би трябвало да работи в здравната система. Такава дескриминация остава сериозен проблем за психично болните , дори и днес много могат да заемат само слугински длъжности.
В университета на Охайо Фрииз среща жена си , която е бивша медицинска сестра. Той отваря живота си за нея. Тя вижда мъж , който е чаровен , забавен и интелигентен. Те стават близки , но привързаноста и към него я плаши. Тя отива в Колорадо но скоро разбира , че не може да живее без него. “ живота без него бе немислим , но аз бях уплашена “ казва тя
Те се оженват и имат три деца. Фрииз има четвърто дете от предишен кратък брак.
Тридесет години с шизофрения са научили Фрииз и семейството му да се справят с болеста.
“ Колкото по остаряваш по лесно забелязваш симптомите и ги неутрализираш” казва Фрииз Той е хоспитализиран 1974 и страда от сериозна криза след 1 ½ е хоспитализиран отново.
Първо , казва Фрииз човек с психични проблеми трябва да ги приеме и да взема лекарства. Отрицанието е типично , особено в началото , защото “не премисляш нещата внимателно” казва той “ просто се надяваш всичко да отмине”
“Работодатели , приятели и съседи са предубедени към психично болните , така че хората може да платят голяма цена ако споделят” казва Фрииз.
Фрииз обяснява болестта като “ вродена предразположеност към срив” предизвикан от стрес , конфликт , злоупотреба със субстанции, смърт и други загуби.
Когато чувства , че симптомите му се влошават той увеличава дозата на рисполепт ( риспередрал ) , лекарството , което взема. Той също може да си вземе свободен ден от работа и избягва стресовите ситуации.
Критиката , дори и градивната може да бъде параллизираща , обяснява той. Проучвания показват , че болни от шизофрения е много по-вероятно да получат срив ако близките им ги критикуват.
“ Това са времена на промяна за нас “ казва Фрииз по време на една от речите си.
“Както често казвам през моя тридесет годишен опит със шизофрения никога не било толкова добро време за хора със психични проблеми. Има много повече надежда от преди”

Acropolis adieu