Значи, имаме различни виждания по отношения на понятията за план. Аз например забелязах други планове

1. Пародиен - като започнеш от пародираната крими интрига, минеш през пародията на снобската псевдоинтелектуалност на героите, та се стигне до пародията на окултното викане на духове, вследствие на което започва - уж! - бъркотията. Макар че в действителност тя започва вследствие на нещо друго.

Планът на любовната история отпреди 300 години, която е лайтмотивът на целия разказ и го пресича скрито в подтекст от първия до последния ред, тя е единствената непародирана фабула в сюжета. Само че нея тук май никой не я забеляза - нито оригиналния начин, по който е разказана. Нормално, след като говорят за нещо, което не са чели.

3. Философски - едно много модерно оттласкване от миналото, от целия тоя селско-градско-махленско и пр. сълзлив битовизъм, който мнозина - включая и част от пишещите тука - са превърнали в критерий при оценка на едно или друго културно явление. Макар че мен да питаш, това е много лесен и удобен критерий-клише, той спестява мисленето. Това е точно идеята за стъклената река на спомените, на миналото, на уж селското, уж битовото, уж родното - в която няма нито емоции, нито живот, а само студ и някаква тъжна необратимост.

Останалото, за което говориш - френско, селско, археология, ала-бала е просто част от използваните изразни средства, нищо повече - те не са самоцел сами по себе си, така че не могат да бъдат планове.