Тва май му се викаше ърбан-култура. Адски си падам по такъв тип сюжети, мрачно, мокро, тесни улици, тавани... Ако ти попадне нещо такова дай насам.
Стой сега да помисля. Деян Енев пише много за "Дружба" 5 и "Младост" 1, и метрото и дрън-дрън. Пак в сферата на разбираемо само от българи. Има един поет - Николай Бойков, той описва също София, всячески, но това е последното нещо, което ми се набива у него. Предполагам тези съвременните Парушев и сие, бърза литература, също имат некви "градски" сюжети, но не съм много запозната. Парушев ме раздразни тройно повече от автора, за който се говори тук. По други причини. Да речем ми е превзет, едно такова преднамерено писане.

Acropolis adieu