Готово! / Култура и изкуство / Литература

Ето ти сравнение между Хамлет и Лаерт, в необработен вид, но дори и така става, трябва само да му туриш кратък увод, може само едно изречение и да препишеш цитатите от бг превод там, където е указано с число действието, сцената, редовете.

И Лаерт и Хамлет демонстрират импулсивни реакции когато са ядосани. Откривайки, че баща му (Полоний) е убит, Лаерт веднага заподозира, че убиецът е Клавдий. В резултат на това негово допускане той инстинктивно се спуска да отмъщава за смъртта на баща си. "По дяволите вярността!......да става каквото ще; нека само бъда напълно отмъстен заради баща си."<виж от бг превода и цитирай цялата реплика> Действие 4, Сцена 5, ред 128-134 давя разяснения относно мисленето на Лаерт, показвайки желанието му да отмъсти на всяка цена. Аналогично на лаертовата подозрителност относно смъртта на баща му, Хамлет предполага, че този, който е подслушвал разговора му с Гертруда е Клавдий <цитирай Действие 3, Сц. 4, ред 28>. Затова Хамлет обзет от ярост автоматично промушва завесата, но вместо Клавдий зад нея се оказва Полоний. Прибързаните действия на Хамлет и Лаерт са подбудени от яростта и чувството за безизходица. Внезапният гняв подтиква и двамата персонажи да действат спонтанно, без да си дават сметка за последствията.

Друга обща характеристика на Хамлет и Лаерт е дълбоката им любов и загриженост към Офелия, макар единият да я обича като жена, а другият като сестра. Преди отпътуването си за Франция Лаерт й дава дълъг съвет относно връзката й с датския принц; споделя безпокойството си за истинските намерения на Хамлет към нея и я съветва да бъде предпазлива с неговата любов. Но макар Лаерт да въздейства на Офелия, Хамлет е принц и той има големи шансове да се ожени за нея. Въпреки това силната любов на Хамлет към нея отслабва, след като тя отхвърля неговите чувства. Този отказ му причинява такава дълбока мъка, че и телесно той посърва: ("Бледен като ризата си, със хлопащи едно о друго колена" Действие 2, Сц. 1, ред 82). Загубата на офелийната любов и странното поведение на Хамлет кара Полоний да го сметне за полудял. След като научава за смъртта на сестра си Лаерт потъва в тъга и гняв. По същия начин Хамлет е шокиран и разярен от кончината на Офелия. И двамата са толкова разстроени в този момент, че скачат в още незаритият й гроб и започват да се бият.
Въпреки ненавистта им един към друг, те силно обичат Офелия. Хамлет е безумно влюбен в нея, което е очевидно от постоянните му терзания за нея (когато тя го отхвърля и когато умира). Лаерт, от своя страна, силно я обича братски, което е се вижда от настойчивите му съвети към нея и от сцената с боя с Хамлет на погребението й.

Персонажите на Хамлет и Лаерт си приличат и по начина, по който се отнасят към семействата си. Лаерт високо цени и уважава баща си Полоний. Подобно на него, Хамлет изпитва голям респект към мъртвия си баща (на едно място дори той го сравнява с бога-слънце Хиперион). След смъртта на бащите си, и двамата герои се впускат да търсят възмездие за убийците.
Друго значимо сходство между тях е проявяваното от тях доминиращо отношение към жените. Лаерт дава на сестра си напътствия за връзката й с Хамлет. По същия начин, Хамлет е способен да убеди Гертруда, че не е луд и да я накара да следва неговите инструкции. Той я придумва да убеди Клавдий в неговата (на Хамлет) мнима лудост. Той е способен да накара майка си да се почувства виновна за своята роля в убийството на бащата (<цитирай Д 3, Сц. 4, ред 90-93>). Освен това Хамлет инструктира майка си да не си ляга с Клавдий.
Бащите на Лаерт и Хамлет опитват да използват шпиони за да добият информация за синовете си (макар не негов истински баща, Клавдий е негов чичо, както и негов втори баща). Клавдий наема Розенкранц и Гилденстерн да съберат инфорация за Хамлет. Сходно на това, Полоний изпраща Рейналдо да следи Лаерт.

Всички тези сравнения по протежение сюжета на драмата ясно показват приликите на двамата герои както в темперамента им (прибързаност, гневност, безрасъдство), така и в любовта им, в нагласата им към жените и в отношенията им със семейните обкръжения. Тези сходства правят още по-релефно да изпъква непримиримата им участ на съперници. Това изравняване на силите им и залозите, заради които се борят един срещу друг и срещу обстоятелствата прави възможна трагичността на конфликта им. Защото трагична е единствено борбата между равни сили, еднакво обречени да загубят.