средностатистическите, загледани в себе си, егоистични, дембелски и т.н. същества не четат ли книги, според тебе?
изобщо мислиш ли, че четенето или нечетенето на книги е причина характерите на хората да бъдат различни?
с какво мислиш, (ако мислиш така) че четенето на книги прави живота на хората по-труден?

а защо се четат
ами...

някои ги четат поради любознателност, подтиквани да разузнаят какво има зад следващия ъгъл на естеството.
кой съм аз, къде съм сред света и какъв е той...?
известна част от тях дори успяват да надникнат зад такъв ъгъл, където друг не е надниквал и на свой ред пишат за това кьоше, а след тях - други тръгват на пътешествие из странностите и обикновеностите на космоса и... така нататък.

други ги четат ей така, като семки

други пък - от гняв. защото те са от онези хора, които като не знаят разни неща и не ги разбират; и се гневят и агресират.
както почти се вижда - това е обратното на "любознателност".
то е нещо такова: "аз не разбирам света, или някакви елементи в него, те не са ми присъщи, аз не съм съгласен с тях; значи те са враждебни и аз съм против тях. аз съм си аз, нищо не може да ме накара да се променя! моята вяра (или разбирания, или схващания) са правилни, а отсреща стоят вражески такива.
изводът от това, което нахвърлях грубо тук, може да варира.
от: "я да променя света като както аз го разбирам" (за това трябва да се прочетат много книги) до: "я да прочета/напиша книгата "как се прави бомба".
всичко това - много фигуративно казано.

някои четат от самота.
там са се сгушили, в нея.
те са стигнали до "кой, по дяволите, съм аз?", а по-нататък - или ги е било страх, или не са имали възможност, или някаква друга причина, но са поспрели.
на пътешествие... може пак да тръгнат, може и не.

и така нататък - раздробени и уедрени варианти на "кой и защо чете" - много : )