Това наистина е мн. интересно. Самият аз разбрах, че Пруст е бил хомосексуалист (чист?) от външен източник (енциклопедия), едва след като прочетох повечето части от "По следите..." (вкл. "Содом и Гомор", "Пленница" и "Бегълката").
Повествователният Аз, спирайки се подробно на сцените с "третия пол" в "С. и Г.", изрично заема една полукритична дистанцирана позиция спрямо техните "любовни чудатости".
Това, доколко Марсел е проецирал и сублимирал в образите на Майката (от първа част) и Албертин хомосексуалните си аспирации е за мен още отворена и съвсем неизяснена тема. Защото не може да се отхвърли и по-семплата, но не по-малко валидна версия, че тъкмо в образа на момичето Албертин, сътворен и живеещ в света на идеалното (литературата) Пруст засвидетелства пределния си пиетет към женското начало, което е толкова свято, че той го експлоатира само текстуално, а в реалния си живот ползва любовно само мъжки тела.

'Il n'y a pas de hors-texte' - 'There is no outside-text' Derrida