Силвия Лулчева беше там, за да представя текстовете. Дали е плюс или минус, не се наемам да преценявам. Все ак тя работи с френски и има отношение. Знам само, че ако преводачите сами трябваше да си четат текстовете, това изобщо нямаше да е в плюс.
Ако френската (или по-точно френскоезичната) литераура се определя като тематично общество, чудя се колко ли милиона трябва да наброява то?

Да, оповестяването не беше добро. Но студентите и учениците със сигурност знаеха. Още едно доказателство, че хората още от малки попадат там, където не им е мястото, за да реализират чужди амбиции. Или поне ми се иска това да е обяснението. То поне е банално и по-лесно се преглъща.

Иначе изборът беше меко казано... непълен (пуста деликатност! друга дума ми беше на езика). Но все е нещо. Макар че лично аз бих включила поне десетина съвременни френски, белгийски, канадски и магребски автори. За разкош. Още повече, че са на пазара и единствената причина да не се котират е липсата на реклама.