Тъй като пролетта влияе на всички, и на не до там талантливи душички, ето как описал патилата си Дремчо Мераклиев, съсед на госпожица Разноцветова.

Госпожата ми си ноктите лакира,
оп, и портмонето ми прибира,
на покупки тя ще ходи,
даже песа ще разходи.
Значи няма скоро да се връща,
таз надежда взе да ме обгръща,
към прозореца поглеждам,
Разноцветова съглеждам.
Ах, от тука виждам и балкона,
нещо взе да шава в панталона,
във балкончето очи аз впервам,
и започвам даже да си вервам,
как ще я положа на тревата,
после ще и бръкна под полата.
Панталонът вече ми е тесен!
Както си мечтая тъй унесен,
тряс отвори се вратата
и влетя при мене госпожата.
А какво се после случи,
по-добре да не научиш.

Записки от чакалнята пред Бърза помощ.



М
и
н
а
в
а
щ