Има и по-тъжни от този: "Скитник между звездите" /библиотека "Галактика" и...Джек Лондон/. Касиопея, а ти чела ли си го? Показва на какво и накъде го избива един /свръх/човек, когато обстоятелствата са го поставили във възможно най-задънената улица: килия-единочка...да речем 2х2 м, за дълги години, а -като че всичко това не му стига-се прибавя и усмирителната риза и други плътски изтезания. Духът му обаче се оказва по-силен от нечовешките изпитания и той намира пътя към Свободата...Решението, което намира, е просто гениално. Когато всички посоки са изчерпани, остава посоката "нагоре"/всъщност "навътре"/. "Няма невъзможни неща и невъзможни обстоятелства". Хайде, стига с този патос. Та темата на "М.И." също е съдбата на един "свръхчовек" /тук изплува и името и творчеството на Ницше/, поставен в едно посредствено обкръжение. Защо М.И. свършва така? Според мен това е бунт срещу посредствеността /"те са стадо овце, които не ме търсят и ценят заради мен самия и стойността на книгите ми, а заради растящата ми популярност и банкова сметка"/ +една типична депресия, която те води към търсенето на sweet nothing. Катериш се, катериш се към "върха", а като стигнеш, се оказва,че там няма нищо-което да си струва катеренето. Разреден въздух и самота. "Колкото по-високо стигам, толкова по-малко са спътниците ми". М.И. се е поувлякъл в броенето на овцете, мисля. Самият ти си най-голямото и единствено предизвикателство за себе си, в този смисъл пътят няма край.
И двете книги са сред любимите ми. И двете се четат на един дъх.