никой от вас ли не възприема поне някои от образите, героите, случките в книгата метафорично?

нима парфюмът е само парфюм? нима не е начин на хората да изтръгват същината, есенцията на нещо живо - на цветята. и всичко това, за да прикрият собствената си смрад. нима Жабата е обикновен, съществуващ човек, а не събран образ на непрекъснатото бягство на човека от другите вътре в себе си и същевременно отчаяно желание да бъде приет, да бъде харесван желан (заради което се и парфюмира, гримира и т.н.). нима у никого не се пробуди поне за миг отвращение точно към този непрекъснат човешки стремеж към "красотата", красота на всяка цена, красота в мъртвите цветя, красота която отнема живот, красота която е измамна, силиконова, фалшива, красота която е само парфюм, който ще се отмирише и ще остане единствено киселата човешка смрад... човешкият стремеж да имитираш, да фалшифицираш и в краен случай да откраднеш красотата, да я затвориш в клетка, да я натъпчеш в преса, тонове тонове красота, от която ще изцедиш едно малко флаконче, с което да се напомадиш. стремежът на човека да бъде близо до красивите, до единиците, които притежават собствен, неподражаем аромат, да се преклони пред тях, защото ги мрази дълбоко в себе си, защото им завижда, защото толкова им се възхищава, че иска да ги разкъса на парченца и да ги изяде.

нима е толкова ужасно, безкрайно важно, че Жабата има умението, тази "дарба" (дали?) да усеща миризмите? не е ли това само фон, който разкрива същината, скрита в постъпките, изборите, действията чрез които се развива сюжетът?