Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят...
В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. .. тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха...
Половин час по-късно той се обърна и тръгна... С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил ..., докато го е нямало.
Извадки от “Божури и незабравки”
Г. Господинов, “И други разкази”

people writing words
that voices never share