Ето още едно, свързано с киното:
"На Жана, моя жена, мой другар"
Луис Бунюел, "До последен дъх"

И още едно:
"На Жана - с обич и признателност"
Яко Молхов, "Пътуване към Америка"

И още едно, малко неочаквано :)
"На българските зрители, които харесват моите филми"
Федерико Фелини, "Да направиш филм"

И от театъра:
"На Ивон дьо Бре,
която ме вдъхнови да напиша тази пиеса и която не можа да играе в нея, защото се разболя.
На онези, които я претвориха така великолепно. Жан"
Жан Кокто, към "Ужасните родители"

И още едно…
"Прости ми, читателю, съгреших."
Лорънс Оливие, "Изповед на един актьор"

Подборът не е съвсем тенденциозен. Получи се случайно, докато се мъчех да подредя един забравен рафт от т.нар. ми "библиотека" (оказва се, че съм била тематично подредена :). Но пък ми навява някакви смътни мисли….посвещенията към книгите - нещо като друга форма на светлината на прожектора? (глупости пиша:) Но ти първи започна с М. Форман :)
Не знам какво кара един човек да посвети нещо на някого и да го обяви пред целия свят. Давам си сметка (сега), че посвещенията не ме вълнуват и понякога ги забелязвам след като съм прочела книгата, а сигурно има и доста, останали незабелязани. Рядко мотивите за такова посвещение са известни на широката публика. Малко е като да прочетеш чуждо писмо: виждаш думите, но емоционалното им послание не стига до теб.
Така или иначе, не съм си купувала никога книга заради посвещението. Но пък виж… след твоята тема всички тези книги (и още други) ги отгърнах старателно да потърся имат ли посвещение :) За да съм изчерпателна, доколкото библиотечният фонд ми позволява, ще допълня, че А. Куросава, И. Бергман, М. Скорсезе не са си направили труда да посвещават :)

PS Както съм тръгнала да пиша, току-виж съм се изказала и за Достоевски :)