Извинявай, но няма нужда да се правя на премъдра за да преценя хора, които са там точно за да ги преценявам!
Обратното не може да стане, защото моята професия не е за публична употреба. А те застават пред мен с цел да ги харесам. От това да ги харесам зависи дали ще им купя книгата, дали ще гласувам за тях, дали ще им слушам музиката и т.н.
Е, аз не ги харесвам!
И какво? Трябва ли? Задължена ли съм да приемам всичко, което ми се предлага, защото няма друго?
Мисля, че сме излязли от социализма, когато не можеше да се възроптае срещу нищо.