Още стоя прехласната и облещена като главния герой на този епичен пасторал или пасторален епос с миризма на свинска пържола. Прехласната от страстните ловци - юнаци с големи мераци /то по-добре нещо друго да им е голямо, но.../ и облещена от трагедията на шопара, прегръщащ жално своите убийци и даряващ ги със своята прошка и сланина. Представям си как конвулсивно са му потрепвали копитцата, как му се е изправила от зор опашчицата... Мъка, потрес... Сигурно си е мислел в сюблимния момент: "А аз, наивникът, наивно смятах, че поне Мурад ще ме пожали, нали вярата му го забранява..." Каква скръб, какво разочарование от живота и от неравноравния свят! А и тези жестоки равнодушни кучета, този гарван, дето в унисон с тях грачи грозно, зловещо /опс, не!/, на инат! Много силно, много стилно...
Чакаме с нетърпение останалите авджийски опуси!