Мастурбирах бавно и тъжно..... не теб си представях, не нашите тела; а някакви гнусни плетеници от голи ръце, задници, гърди и пениси, от грозно разтворени уста и вулви..... и без това съм възбудена – нямам нужда от твоето и нашите тела пред очите си... толкова отчаяно искам да се любим, че се наранявам като мастурбирам... наранявам полудялото си от мъка съзнание, побърканите по теб мисли... не е възможно желанието да е толкова силно, не е възможно да те обичам така болезнено... имаш ме цялата, макар че си далече... отдадена съм на тялото и душата ти..... ОБИЧАМ ТЕ.
Когато ми липсваш прекалено силно, нареждам в кръг на леглото си всички неща, които имам от теб... свивам се на кълбо в средата на кръга и си представям... и си спомням .... и си измислям... галя всеки предмет, стискам го, мачкам го с изтръпналите си от самота пръсти... искам да те галя.... искам да те усещам в себе си... до себе си...
Писмата ти ми носят още по-голяма болка.... защо просто да не можем да говорим, да си кажем всичко – очи в очи..., защо избра този извратен начин да се обичаме!? с писма!? без допир.... без очи.... Да, зная добре, че не можеш без мен, но нима ти стигат моите думи!? Пиша красиво... силно.... добре, но мога да галя още по-красиво, да те обичам още по-пълно....
Кажи ми, ще дочакам ли и последното ти писмо – онова – умореното, отчаяното и безпътното..., което ще ми донесеш сам... на ръка, с горещата молба да държиш ръката ми завинаги... ръката, която сега ти пише, че те обича...!?