Първо, искам да спомена, че "Пътеводителя..." отвсякъде влиза в тройката на любимите ми книги, затова винаги се изказвам пристрастно.
Като цяло жанра е фантастика, но с доста пародийни елементи - светли примери за това са Зейфод Бийблброкс и начина на избора му за президент и депресирания робот Марвин.
Не мога обаче да не спомена, че трябва да имаш твърде специфично чувство за хумор, за да се изкефиш максимално - доста мои познати са се чудели на какво точно се смея, докато аз буквално съм се превивал от смях (пример - още в началото - търсенето на плановете за разрушаването на къщата на Артър и "жълтите булдозери", предвождани от прекия наследник на Чингиз хан, г-н Просър).
Ако изобщо се интересуваш от фантастика, може би си е голям пропуск да не прочетеш именно тази книжица, въпреки че доста приятели са ми казвали, че "трудно са издържали да я изчетат до края, само и само, за да разберат аджеба, какво толкова й е великото на книгата, та я цитирам постоянно".
И още нещо - само да спомена, че си имам три книги, някоя от които подхващам да чета, когато усетя, че изпадам в някакви депресивни настроения и абсолютно винаги настроението ми се е оправяло за отрицателно време - Пътеводителя е едната, другите са "Карлсон, който живее на покрива" и "Васко да Гама от село Рупча" (въпреки, че съм попреминал възрастта за последните две )

ex-tron

And then there was silence...