и аз така си мислих за класиката :))
ама някакси много неспаведливо ми изглежда :)
ей да речем Моцарт, това леке е бил обявен за гений още на 5 годинки и си е карал кефа цял живот, а цяла камара художници, писатели и музиканти са умрели в нищета, без слава, без признание. какво ги грее тях, че след 50 години са станали класици?

и значи това, че някой с спечелил някаква награда и всички шумят около него не е никакъв критерий, че няма след 5-10 годинки да го забравят и само маститите критици да си подсмърчат и да си спомнят как са го критикували?

а най ми е интересно защо някои не ги забравят? дали има нещо, някаква тайна или ей така - случайно?