Значи Георги Господинов е превеждан на повече от десет езика, доколкото знам. Също и Елин Рахнев. Доколко това е добре... Всъщност добре е. Кръгът Сорос се грижи за своите. Иначе не знам дали си запознат с това как стават преводите, но никак не е лесно. Примерно трябва ти литературен агент, после не знам си кво, а на първо място много пари.
Вестник Труд и донякъде Капитал пускат наистина смешни неща. Но понякога имат и попадения.
Пък и то е адски относително. Ако едно стихотворение на Рахнев е видяло бял свят на китайски, нищо не значи. Пък имам приятел, който на подобен въпрос от моя страна каза:
- Ти пък, аз съм превеждан дори на балтийски и не знам си още кви езици, сред които и арабски.
И то става дума за някакви научни текстове.
Моите впечатления от младите т. нар. писатели и поети са - едно време пишещите се въртят около старите пушки, за да бъдат лансирани. Неминуемо е да има сянка от оная школа, дето теб те дразни...
Абе, не знам. Пиша само глупости. Прав си. Тъжни работи, но кво да се прави сега.
Ще седим и ще чакаме в чакалнята да дойде влака с новото, дето все пак да става и да е нашият влак или поне тоя, от които да слязат нашите хора. Ох, само глюпотевини са ми в главата.