за наряда и т.н. Аз много бих искал да разкажа нещо, ама не мисля,че е толкова странно... Преди няколко години преподавах в едно софийско училище...Задържах се там 3 години. През последните 2 бях курсов ръководител на един курс, състоящ се от момчета... Дотук - нищо интересно - бяха готини деца, помагахме си взаимно - те на мен и аз на тях... Дойде време да завършват. Беше някаква пролет. Мисля, че на '96. Както обикновено парите, които бяха обещали не се появиха под формата на заплати, премии и разни други глупости... Тогава на един съвет попитах директно господина, именуващ се директор - къде в длъжностната ми характеристика пише, че аз съм длъжен да отида на бала на моя курс, или на който и да било...Бях ядосан, след като стана ясно, че не мога да разчитам на парите за да си купя някаква нова дрешка, с която да се появя на бала на момчетата...Оня ми отговори, че то не пишело, ама педагогическият морал бил еди-какъв си и прочие глупости, а аз от своя страна му казах, че няма да отида... След малко слязох за час на курсовия... Съобщих им, че няма да дойда на техния бал, без да им казвам защо... Все едно се изпиках върху 19 стръка мушкато.... Тогава реших, че така не може. Имаше един магазин за театрален реквизит - за продажба и под наем, покрай който минавах всеки ден "Мариета и Марионета". Отидох след 2 дена там и си взех клоунски костюм за деня на бала...Хората и нос ми предлагаха, ама не склоних, щото с гримовете, които си купих, нямах намерение да правя комичен грим...Имах огромна папионка в няколко цвята, огромно панталони и риза с цветовете на дъгата....Рекох си - като са ме правили на клоун цял живот - поне да си вляза в ролята... Тогавашната ми съпруга заяви ядосано, че ще се изнесе - не можела да понесе такъв срам....Стана ми весело. Бях си взел от едни неща, които ако свирнеш с тях - излизат напред и от тях изскачат някакви перца... В уречения следобяд започнах да се гримирам...Бях им купил на децата по един лотариен билет - символ на пожеланието ми за късмет към тях и по една свещичка - символ на вярата ми в тях... Когато дойдоха с приятелки, роднини и роднинки, комшиите щяха да паднат от балконите... Написаха с паста за зъби в банята "КУРСОВ, ОБИЧАМЕ ТЕ!" Ударихме по една ракия - оплезихме се на камерите, с които роднините снимаха и тръгнахме към мястото на бала... Когато пристигнахме, се оказа, че тъй като преподавам на целия завършващ випуск, всеки курс си направи снимки с мен...Бях нещо като консервиран змей:) Много беше поучителна реакцията на колегите, които бяха курсови на съответните курсове.... И след като си седнах при курса, а не при тях, защото те се направиха, че не ме познават, след като одрънкахме порядъчни количества алкохоли, дойде ред на конкурса за танцови двойки. Естествено, както винаги става - от двете училища, които завършваха, спечели най-големия калпазанин от моя курс с гаджето си.... Конферансието го попита: -Е, като победител, какво ще кажете? За моя най-голяма изненада, момчето каза: -Ако не беше курсовия, аз сега нямаше да бъда тука! При което с бурни скандирания аз трябваше да се кача на сцената, така че и лудите разбраха, че съм курсов. Всъщност като се замисля, май никой не беше толкова изненадан. Смаяното конферансие ме попита с тънък глас: -А Вие като курсов, какво ще кажете? Извадих от онези неща дето се издуват с перца след като свирнеш и свирнах на микрофона. Ха! Това беше единствената ми вечер от другата страна на барикадата като абитуриент. Беше страхотно! На другия ден в училище, директорът, който не беше дошъл, ме попита: -Имаше ли произшествия? Аз се задоволих само с едно кратко: -Не, щом аз съм там....