ама много хубави вицове разказваш ти бе..Знаеш ли само как се смях..Ну тьi даешь!!! Голубчик. Надо будет о тебе сообщить... А сега чакай да ти разкажа как беше наистина. За пръв път го казвам и то на теб, защото ми харесваш. Значи така. Ти си умен парень и трябва да знаеш, че по онова време нито съветската нито германската армия имаха ципове на униформените си панталони. Държа да отбележа този детайл. Впоследствие този именно атрибут (ципът) заема своето достойно място в световната политика. Но това по-късно, Ясенчо, в конце ХХ-ого века. А тогава аз просто трябваше да действам светкавично - точно си мислех ( и то на руски!!!) за далечната си родина, за белия руски сняг, когато лисицата Мюлер нахълта при мен. Ти си гледал филма (между другото, можеха и по-добре да го направят) и го знаеш този Мюлер колко печен беше. Ако беше ме погледнал в очите точно в този момент, край с мен. Всичко щеше да разбере фрицът му с фриц. Та значи аз, подушвайки хищните му стъпки, бързо РАЗКОПЧАХ (копчета, Ясенчо, копчета!) панталона си и той като влезна, хоп - погледът му право там. Използвах мига за да пренастроя погледа си. Разбираш ме, нали? Когато вдигна очи към мен, вече си мислех за величието на Райха... Да, так бьiло.. Ах, и да не забравя. Бельото ми беше синьо, на черни точици. Това, червеното, е гнусна инсинуация, повярвай ми! До встречи.