|
Тема |
Тъмнина [re: Алиса] |
|
Автор |
михаел () |
|
Публикувано | 20.02.00 03:00 |
|
|
Тука му е мястото, май...
....
Автор: михаел
Дата: 20.02.00 02:23
Боря се, хитрувам, извъртам, изгарям... жадувам го и ще го имам...щастието.
Надявам се да не е в края, а още сега, днес, в тази минута. Докато потопа не е дошъл.
Може би тук е мястото да прокарам моя светъл лъч в "Тъмнината" - на А.:
нека е и като отговор:
......................................
Чаршафи - казваш,
но защо?
Какво тук значи някаква си личност?
Когато любовта е без крила,
потъпкана до неприличност...
Безсмъртна, луда, без посока -
тя лута се във този свят.
Тя - любовта - е днес на почит
но няма я на този бряг...
Отплува бавно, без да пита,
веслата натопила в грях.
Остана мъка неизпита,
писма, но аз не съм във тях...
остана шепота среднощен
сред борове и сред небе,
и две очи, които още
те питат тихо: На къде?
Ела при мен!
Ела веднага.
Вината ти е сън жесток.
В живота който не прощава
е сключил с мъката облог.
Защо е туй?
Защо бе всичко? -
Любов красива, но бездушна,
любов във сянка, без мечти...
Греховна страст, изгарящ поглед.
Писмо,... докосване,....уви. :(
Това е някакъв си нонсенс.
Не е живот, не е и ад.
Върни се! Тук, от своя остров
зова те аз на своя бряг.
Върни се! - Аз ти вярвам.
Сърцето ми е още в теб.
Подай ръка, и нека двама
да сложим на вината креп.
Да я разбием, да забравим,
да тръгнем заедно напред.
Повярвай - други изход няма,
в сърцето ли си на човек...
М.
|
| |
|
|
|