Боря се, хитрувам, извъртам, изгарям... жадувам го и ще го имам...щастието. Надявам се да не е в края, а още сега, днес, в тази минута. Докато потопа не е дошъл. Може би тук е мястото да прокарам моя светъл лъч в "Тъмнината" - на А.: нека е и като отговор: ...................................... Чаршафи - казваш, но защо? Какво тук значи някаква си личност? Когато любовта е без крила, потъпкана до неприличност... Безсмъртна, луда, без посока - тя лута се във този свят. Тя - любовта - е днес на почит но няма я на този бряг... Отплува бавно, без да пита, веслата натопила в грях. Остана мъка неизпита, писма, но аз не съм във тях... остана шепота среднощен сред борове и сред небе, и две очи, които още те питат тихо: На къде? Ела при мен! Ела веднага. Вината ти е сън жесток. В живота който не прощава е сключил с мъката облог. Защо е туй? Защо бе всичко? - Любов красива, но бездушна, любов във сянка, без мечти... Греховна страст, изгарящ поглед. Писмо,... докосване,....уви. :( Това е някакъв си нонсенс. Не е живот, не е и ад. Върни се! Тук, от своя остров зова те аз на своя бряг. Върни се! - Аз ти вярвам. Сърцето ми е още в теб. Подай ръка, и нека двама да сложим на вината креп. Да я разбием, да забравим, да тръгнем заедно напред. Повярвай - други изход няма, в сърцето ли си на човек... М.