аз пък държа. на всичко, което всеки казва. верно звучиш малко грубо , дуал. знаеш ли какво, наскоро прочетох предговора на една книга на кърт вонегът. книгата е сборник разкази отпреди и се казва "кутийка за енфие от магомбо". предговорът е от сега и , според мене, е най-доброто в книгата. искам да кажа - не зная дали е най-доброто, но на мене ми харесва най-много. и там пишеше следното... ох, отивам да изкопая книгата, за да препиша дословно това "следно " нещо... така. оказва се, че това е във въведението, не в предговора: "а сега слушайте. Ето ви "Творческо писане 101": 1. Използвай времето на напълно непознатия така, че той или тя да няма чувството, че времето е загубено. 2. Дай на читателя поне един герой, на когото да симпатизира. 3. Всеки герой трябва да иска нещо, пък било то и само чаша вода. 4. Всяко изречение трябва да прави едно от следните две неща - да разкрива характер или да развива действието. 5. Започвай колкото е възможно по-близо до края. 6. Бъди садист. Независимо колко мили и невинни са главните герои, прави така, че да им се случват ужасни неща - за да може читателят да види от какво са направени. 7. Пиши така, че да доставиш удоволствие само на един човек. Ако отвориш прозореца и започнеш да ухажваш света, така да се каже, разказът ти ще се разболее от пневмония. 8. Дай на читателя колкото е възможно повече информация, колкото е възможно по-рано. По дяволите напрежението. Читателят трябва толкова добре да разбира какво става, къде и защо, че да може да довърши разказа сам, дори и хлебарките да изядат последните няколко страници." и така - бях прочела тази книга, когато излезе - преди няколко месеца, но, за свой срам, започнах от средата и я четох разбъркано. обичам да чета разкази така. едва тия дни, когато седях във фоайето на някакво място и чаках там да падне таванът, прочетох въведението в същата книга. друго нещо за четене там нямаше, освен вестници, пък аз не ги навиждам тези вестници, та затова. и държа да отбележа, че прочетох горните 8 след като бях публикувала тук "друго нещо" и преди дени да каже каквото каза. и като го прочетох ми хрумна, че ако никой не каже това, което каза дени, значи работата ми не струва 5 пари... да, така си помислих. и какво още си помислих ще ви кажа непременно - обещавам - след няколко време. и не заради нещо друго, а защото сега телефонът трябва за... друго нещо :)