Разбира се, права си за това, че Чарли не е харесван, когато е малоумен - избързах при написването, и не бях достатъчно прецизен. Самият автор в лицето на героя си разсъждава върху проблема в един момент, когато Чарли започва да разбира какво става окло него, и казва : " Странно е че хора, иначе умни и възвишени, които никога не биха си позволили да се подиграват с хора, които имат някакъв физически недъг, го правят с хора, които страдат от умствени заболявания" / цитирам по памет - не разполагам с книгата в момента в къщи. Моят личен екземпляр не съм го виждал от много месеци - изчитат го всичките ми приятели наред :) /. Но въпреки подигравките, не можем да кажем, че отношението към Чарли в началото е злонамерено. Тук по-скоро става въпрос за други човешки слабости / Най-набиващите се в очи - самолюбието и жаждата за самоизтъкване, заради което, за да покажем , че сме остроумни, не обръщаме внимание на хората, които уязвяваме. Това е едно от най-грозните качества на човека изобщо, и в романа ярко изпъква./ Но при израстването на Чарли - вече всичко се превръща в злоба, омраза... И накрая - обратно, вече наистина го обичат, готови са да му помогнат с всичко, когато вече е късно да му се помогне... Радвам се, че литературните ни вкусове са сходни / четох и какво си написала по-долу за романите на Лоис Макмастър Бюджолд/. Плс, изпрати ми мейла си, за да ти напиша кой съм...