Здравей! Писмото ти е прекрасно, романът наистина засяга много неща - не съм съгласна обаче че Чарли е харесван от околните когато е малоумен....няма нищо от харесване и приятелско в това, да накараш едно голямо дете да стои с абажура на главата и да му се смееш... при това тези хора са си давали ясна сметка, че Чарли ги смята за истински приятели... извинявай, ако не съм точна - чела съм го преди десетина години но някои неща запомних , както някои неща и ми се губят, около месец след прочитането бях ходила като замаяна - прекалено много неща научих и открих благодарение на романа. Възприятието на околният свят като преди и след опитването на плода от дървото на познанието - това е уникалното, да....и е много тъжно... :-) Поздрави