Ето какво ще кажа аз: "Хобитът" е приказка, по това спор няма. Вероятно затова alas! го поставя на първо място в личната си класация. Добре, но според мен не следва "Силмарилион" да се съизмерва в същата класация, защото това вече не е приказка, "Силмарилион" е митология в най-чист вид, ако разбирате какво искам да кажа. Повечето фентъзита съчетават приказката с митологията и колкото по-добре двете са вплетени едно в друго, толкова по-добър е полученият резултат. Колкото до правилата, не съм сигурна дали си ме разбрал правилно, alas! . Имах предвид, че не би трябвало да се дават предписания за какво да се отнася едно фентъзи. То може да се отнася за всичко, което хрумне на автора. И да звучи така, както реши той. Нали именно затова се нарича "Фентъзи". А вътре в самата фантазия без правила няма да е интересно. Добрата книга е като игра, а именно правилата придават смисъл на играта. Въпросът е, че правилата си ги измисля авторът, а не му се налагат отвън. Не съм съвсем съгласна с това за историята и декора. Вярно е, че прекаленото съсредоточаване върху обстановката "задушава" историята и води до "академизиране", ако мога така да се изразя. Точно това, вероятно, си забелязал в "Силмарилион", но, отново посочвам, тя е замислена като митология, а не като фентъзи. Обаче историята в едно фентъзи би била непълноценна без достатъчно добре изградена обстановка, декорът, както го наричаш ти. Базовата митология, както бих се изразила аз. Между другото ти къде се беше изгубил, започваше да ми липсваш. :-)