* * * Ще те целуна гратис и ще си отида. Необвързващо и тихо ще премина през косите ти, през кожата, ще се отложа върху праните завивки. Може би, ще ти оставя спомен - магическата мисъл за необещаното. Земята пак ще се върти, животът пак ще има смисъл и никак няма да ни впечатли, че не ти липсвам, че не ми липсваш. Само огледалото на миналите дни ще бъде счупено и частите от него - като кучета - ще дърпат самолюбието ни. Човекът по природа има две страни. И ако едната половина в тебе някога ме обвини, че те целунах гратис, после си отидох, ти се опитай да задгърбиш огледалото. Цялата безличност в него ще изпълва двете мои същности.