Трябва да си наистина рядко тъп екземпляр за да измъкнеш cd-то докато чете устройството. Освен това, като излезе синия екран, с натискане на esc той просто се маха :) Това е доста по-приемливо, отколкото да извършваш излишни операции за да извадиш диска. Освен това, по мое мнение, файловата система с идентификатор на устройството е по-удобна за потребителя. А за писането - една програма (все още) не може да бъде написана само с мишка. Тук мненията се разделят на 3 посоки. Едните (между които е и колегата) смятат, че трябва да се пише на възможно най-високо ниво. Производителността на един програмист в този случай е голяма, но се създават доста трудности. Във фирмата пишем на Visual Basic, език на доста (ненужно) високо ниво, които има 3 целочислени типа - byte, integer и long. Всичките са signed, и няма начин да ги направиш unsigned. За това, ако ползваш някоя API функция, която връща беззначно цяло, трябва да приложиш куп гимнастики, за да разбереш какво точно връща :) Други (като теб) смятат, че трябва да се пише на максимално ниско ниво. Приложенията в този случай са максимално оптимизирани от към скорост и размер, но производителността отива по дяволите. Представи си, че трябва да напишеш интернетски софтуер, поддържащ база данни, с купища настройки и мигащ и святкащ отвсякъде интерфейс. Ще ти трябват векове за да се оправиш :) Добрите програмисти (като мен), са златната среда. Те смятат, че езикът трябва да е максимално гъвкав и да позволява всичко, като същевременно не е много сложен. Компилаторът да е интегриран в среда, където често повтаряните дейности са автоматизирани. За това пичовете от MS са направили гениалното VC++ :)