за Трола или сегашната му мотокарна инкарнация стандартен MBR е този, чиято единствена работа е да види кой е активния дял, да заради boot-сектора от този дял на предварително фиксирано място в паметта и да му предаде управлението.

Това е начинът, по който Microsoft дефинира предназначението на MBR. За мен лично основният недостатък на този модел е, че не можеш при пускане на компютъра да избереш коя ОС да се зареди. Навремето просто се използваше fdisk - зареждаш текущата OS, цъкаш новия активен дял и какво? рестартираш

Неудобството е очевидно - всяка ОС трябва да поддържа свой инструмент за смяна на активния дял и въпросната смяна може да става само след зареждане. И проблемът е принципен - не е предвидено, че е нормално на един компютър да има няколко инсталирани ОС като сравнително често се зарежда различна, а не предишната.

Понеже няма стандартно място, където може да се сложи съответния софтуер за избор на ОС, а и начинът за правене на над 4 дяла е кошмарен като цена (по една пътека от диска за всеки 4 дяла, или да не беше за всеки дял, не помня детайли) се правят хакове.

Първи хак - boot selector, намираш се в секторите от 2 до края на нулевата пътека. Немалко място за добре написан код; голяма част от GRUB е там. Но няма гаранция, че някой няма да го затрие; мястото не е описано като резервирано в никой стандарт.

Втори хак - boot selector-а се намира в някоя от инсталираните ОС. Такива са MS boot loader-а, както и LILO. В този случай се използват файлове в техните дялове, съдържащи необходимата конфигурация.

Дори при тези хакове има проблеми, но едва ли има смисъл да изнасям по-детайлна лекция.