Софтуерът пасти да яде.

Хората използват къде-къде по-сложен начин за общуване. Със своите правила - гласни и негласни, със своите особености ... със своите ползи и вреди.

Правилата са това, което ни помага да правим нещата заедно. Ако на някого думата "правила" не му харесва, да ги наречем договорки. Или разбирателство.

Пример е езикът, на който пиша в момента. Всички имаме приблизително еднакво разбиране за смисъла на отделните думи и комбинациите от тях. Благодарение на това успяваме да обменяме информация и идеи. Което е хубаво и което е ползата от това всички да спазваме правилата на начина за общуване, който сме избрали.

Светът обаче е така устроен, че простите правила като езика, или законите за собственост, на които е стъпил бизнеса в съвременното общество не съответстват по приемлив за всички начин на интересите им. Някои хора предпочитат техния си жаргон, други - законите, които ги облагодетелстват.

Понеже на останалите не им харесва, те се опитват да променят нещата така, че също да бъдат удовлетворени. Някои от нехаресващите се опитват да намерят начин, от който всички да са доволни, а други просто се опитват да направят така, че на тях да им е добре.

Столман, при цялото ми уважение към резултата от усилията ми е по-скоро човек от втория тип. Линус от друга страна е човек от първия. Именно затова с Линус работят много повече хора, отколкото със Столман.

Има и друго. Важне е не само крайната цел, която определено е достойна. Важен е и пътят към нея. Пътят на Столман е като пътят на символа на организацията му - с рогите напред. Изборът на Линус е много по-разумен ... правим така, че на всички да е изгодно да постъпят както ние бихме искали. Как? Правейки необходимите компромиси, за да постигнем на пръв поглед дребни, но всъщност важни облекчения на ежедневния живот. Постепенно даваме на хората това, от което те се нуждаят.

И всички почват да гледат с уважение на нас. Почват да ни помагат. Защото малко хора искат да са професионални революционери като Столман - жертвал живота и кариерата си, за да постигне идеалите си. Които между другото искат малко повече от живота и кариерата на един човек; обикновено са нужни и резултатите от кариерата, които обаче той не е успял да даде, защото вече я е жертвал.

Прагматичния подход винаги е за предпочитане, според мен. А Линус е прагматичен повече от Бил Гейтс ако щеш, особено гледайки в дългосрочен план. Затова ми харесва самия той като личност, харесва ми и резултата от работата му.

Резултатът от работата на Столман също ми харесва, но можеше да е много, много повече, ако човекът не беше толкова краен.

Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя ...