Друго си е да олабиш напрежението, нали съкровище?

Сега по-спокойна ли си? Да ти обясня още веднъж цялата работа:

Относно това защо държим толкова на кирилицата: защото е по-удобна за изразяване на идеи на български език. Оптимизирана е, ако щеш. Латиницата е неудобна поради следните причини:
- двусмислици = shut може да означава като шут, така и шът.
- използват се няколко символа за един звук - sh, ch, scht, ia ...
Отделно, хората са се научили и им е лесно да четат бързо на кирилица. Не вижам никаква причина да се учат на латиница, която на всичкото отгоре е и по-слаба като изразно средство.

Не се притеснявай за израждане на модерирането. Върша тази дейност от 3 (или 4?) години и мисля, че не съм се забравил. Не е като да е нямало предизвикателства.

Относно изчистването на чуждиците - ами правя го, когато мога. И причината не е просто родолюбие, а има и чисто практична цел: според мен голяма част от хората, използващи чуждици просто не схващат пълноценно идеята, която стои зад термините. Неведнъж ми се е случвало да установя, че някой нарича с даден термин едно-единствено конкретно действие, което свързва с него. Това действие обаче е само един от начините, по които може да се приложи въпросният термин. Използвайки българската дума дори "подсъзнателно" ще разбереш, че това не е всичко.

Когато обаче няма подходяща българска дума, обикновено използваме чужда. Трудно се мислят нови думи на даден език, за съжаление. Не всеки може да го прави ... помисли само за летище (от Иван Вазов, ако не се лъжа). Страхотна дума - лети-ще - ще летим. Трябват доста задълбочени познания по езика, за да го разширяваш правилно, които голяма част от нас просто нямаме.

Накрая един съвет: крайностите не са начина, по който можеш да убедиш някого в правотата си. Представи си нормални хора, заети с обичайните си ежедневни задачи. И изведнъж нахълтва някой непознат, който вика, крещи, разправя че всички са маскари и те самите са абсолютни костюмирани идиоти и че в неговия край далеч не е така, там всеки прави каквото си иска и не трепери дали някой няма да го удари през пръстите.

Сещаш се каква враждебна реакция ще предизвика нашият въображаем герой. Който, смея да предположа, дори не знае с какво всъщност се занимават неговите домакини и дали всъщност си позволяват понякога леко да кръшнат от официалния учтив тон. Който, между другото, ако не се довежда до крайност е нещо хубаво ... и разбира се, неразбрано или прочетено както дяволът - евангелието.

Жива и здрава

Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя ...