Основният проблем в преминаването от 16 към 32 битови машини беше адресирането в архитектура на Intel (сегмент+отместване), липсата на защитен режим и навика на софтуерите да пипат навсякъде по компютъра все едно няма ОС или поне тя е само вид boot loader. Освен това, твърде много код се пишеше на асемблер, поради което беше трудно преносим.

В i386 вече не се налага непрекъснато да сменяш сегменти, защото не ти стига паметта и общо взето за масовите бизнес приложения 4G са напълно достатъчни. Със сигурност някои специализирани приложения биха се възползвали от 64-битовото адресиране, но за повечето то не е нужно, поради което наистина преходът е просто прекомпилиране.

Е, предполагам, че има и допълнителни ползи от 64-битовите машини, не само количествени, но не следя технологията от близо и не знам.

Струва ми се обаче, че 64-битовите машини ще навлязат много по-бързо от 32-битовите просто защото индустрията се развива много по-бързо, поради което 64-битовите процесори ще поевтинеят по-бързо и при положение, че можеш за малко повече пари да си купиш машина с бъдеще, все по-малко хора ще си купуват 32-битови технологии. Разбира се, това е валидно за покупки на нови машини; очевидно старите ще останат още дълго с нас.

Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя ...