Всеки диск представлява (грубо) последователност от блокове с фиксиран размер, наречени сектори. Поради ред причини е хубаво дисковете да се разделят на дялове, като всеки дял представлява определен брой последователни сектори.

Всеки дял се форматира с файлова система, което най-общо е начин да се управлява дисковото пространство, като в него се записват файлове с произволни, не само четни на секторите размери, като тези файлове не само се съхраняват, но и подреждат в директории, задават им се права за достъп и т.н.

Файловите системи имат различни параметри като ефективност, средна скорост за достъп до файл, възможности да съхраняват специални типове файлове и т.н.

Windows използва FAT и NTFS. FAT обаче не позволява да се правят символни връзки, а никой в Linux обществото не знае всички детайли по NTFS, поради което Linux не може да се инсталира пълноценно в нито една от двете файлови системи. Значи, за да инсталираш Linux, трябва да използваш негова файлова система.

Сега да се върнем за момент в началото - файловата система се прави в дял, а дялът представлява определено количество последователни сектори. Значи, не можеш да направиш нов дял, в който да инсталираш Linux, без да освободиш място, намаляйки размера на съществуващите дялове (разбира се, ако нямаш вече свободно място)

След като си отделиш дисково пространство, не го заделяй под Windows. Инсталационната програма на Linux ще си направи дял в него, ще го форматира както тя си знае и ще сложи Linux-а там. Освен за самия Linux, използвай част от това пространство за swap-дял, но не много.

Така че на практика няма да правиш 6GB swap, а в свободните 6GB ще сложиш примерно 5.5 GB Linux дял и .5 GB swap.

Понякога седя и си мисля, а понякога само си седя ...