е малоумният Линукс потребител, чул от съседа, че имало няк'ва куул система, дето кърти мивки и рулирала. Санчо е твърде самоуверено ламерно копеле, което псува Уйндоус и твърди, че го може. И сега става линуксар, за да кърти мивки, да става хакер, да се гъзари или просто смята, че това е по-доброто. Както казваше бг програмиста едно време - от устата му излиза плюнка, разпалено защитава любимата си ОС, колко била добра и т.н. Без изобщо да има някаква идея какво и е доброто, защо е... и т.н.

За съжаление с масовото навлизане на Линукса, такива Санчовци стават все повече... Те са нагли и самоуверени, пречупват всичко през своя недорасъл поглед... Мързеливи са... и винаги имат някакъв супер глупав проблем, с който не могат да се справят дълго време... през което вместо да изчетат к'вото трябва, пълнят форуми, ирц канали, к'во ли не, с глупости...

Свободата за този тип Санчо е дума, опияняваща и водеща до душевен оргазъм. Свобода, породена от зомбификацията, не от нещо друго, истинско.