сигурност. И това не е параноя, просто си е реализъм. Във всяко нещо може да има нещо друго, винаги има хора, които ще го "пропуснат", ако ме разбираш. Да се надявам, че някой, някога - нещо ще разчопли, особено много не ме топли (баси поета съм станал, даже се и римува:)...)
И това чоплене не е на ниско ниво, а някъде по-нагоре по веригата. Малко са ония, които получавайки кода, ще тръгнат да го чоплят - това е работа само на онези, на които... хм.. това им е работата/хобито. А дори и да тръгнат "малките хора", да се ровят в тия купища сорс, не е гаранция, че нещо ще открият.
Между другото, това не е шега работа, щото Юникс-ите могат всичко, и оттам идва проблема. Колкото повече сила и възможности има едно нещо, толкова е по-опасно.
Ако съм добър и разбирам от ядрено-модулно програмиране (баси как се изразих, ужас!) мога да правя всичко - да крия процеси, да крия файлове, да върша, каквото си поискам. И никой от ония в администрацията, които не ъпдейтват (някои са на Аполо 5.2) и не си вършат работата, както трябва, няма да може да разбере какво съм направил.
Така че сигурност няма. И това положение идва и от другаде. Например ние ползваме много демоде протоколи, много несигурни. Всяка информация, която пътува по мрежата, може да се хване. Всяко нещо може да се разбие (като RSA нампример). И нищо не е идеално, защото човек го е правил, а човек е пълен с бъгове априори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите