Съжалявам, че събуждам твърде стара тема. Но има какво да се каже.

Про цялото си уважение към съфорумникът the_bomb, той не е прав в случаят.

Първична е латинската дума vulgaris, която означава "простонароден", от vulgus (народ, тълпа, простолюдие), както the_bomb правилно отбелязва. По-нататъшните му разсъждения обаче са неоснователни.

А какво става нататък.

Първо, латинският език по естествен начин в устата на простолюдието се изменя с течение на вековете. Превръща се в езикът на простолюдието, наричан още lingva vulgaris или sermo vulgaris. Съвременните романски езици произхождат от този език на простолюдието, а не пряко от латински.

Елинофоните (говорещите на гръцки) съчинили думата вулгари, за да я употребяват като етноним и да означават с нея говорещите на lingva vulgaris. От една страна, сред елинофоните тази дума вулгари станала модерна нова дума с употреба на етноним, а от друга страна елинофоните не знаели чужди езици и трудно ги различавали един от друг. В резултат, новият модерен етноним вулгари го лепвали за всякакви чужденци от Северозападните Балкани - и за романофони (говорещите на lingva vulgaris), и за славяногласни (т.е. за нас), и за говорещите на някакъв тюркски език авари (откъдето този моден етноним се лепнал за така наречените прабългари и бил занесен чак до Средна Волга).

Та това е. Винаги по Нашенско си е било мешаница.

За повече подробности, например как от гръцкото и латинското В се получило славянското Б, прочетете тука:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите