|
В отговор на:
Търся идеи и мнения за остатъци от прабългарски думи в съвременния български език. Очевидно те са повече от десетина (както се твърди) и не са само "ТОЯГА", "БАТАК" и т.н.
Трябва да се започне с изясняване на проблемът, с постановката на проблемът, да стане ясно за какво става дума.
Първо, става дума за лингвистика, за нашият език. Не става дума за история.
Второ, какъв език са говорели споменаваните в историята така наречени прабългари - това няма отношение към този въпрос тук.
Трето, тук трябва да си служим с лингвистични понятия, каквито са славянски, тюркски, и други подобни. Прабългарският език е неизвестен, следователно прабългарски не е лингвистично понятие, и ако искаме прабългарски да стане лингвистично понятие, трябва да го дефинираме като такова.
И тъй, в българското езикознание (не в прабългарското - прабългарско езикознание няма), та в българското езикознание се счита, че една българска дума има прабългарска етимология (прабългарски произход), ако са изпълнени и трите условия по-долу:
-> {1} Думата да има тюркски произход
-> {2} Думата да няма турски произход
-> {3} Думата да не се среща в другите славянски езици или пък ако се среща, то да е само на Балканите или под влияние от църковно-славянски.
В отговор на:
P.S. Считам, че такива са:
БЕЛЕГ, ШАРКА, КОРЕМ, ХУБАВ, ОБИЧ, КАКА, БАЩА, ВЪРВЯ, ГЪДЕЛ, ХВЪРЧА, ТИЧАМ и т.н. За голяма част от тях паралелно се използват и думите със славянски корен:
ХУБАВ - КРАСИВ;
ОБИЧ - ЛЮБОВ;
ТИЧАМ - БЯГАМ;
ХВЪРЧА - ЛЕТЯ;
ВЪРВЯ - ХОДЯ;
(за БАЩА думата ОТЕЦ е вече архаизъм)
и т.н.
За всяка дума трябва да се прави справка в етимологичен речник.
На пръв поглед, без справка в етимологичен речник, прабългарски ми изглеждат следните думи от гореупоменатите: ТОЯГА, БЕЛЕГ, ШАРКА, КОРЕМ.
Произходът на следните от гореупоменатите думи не излиза от рамките на славянщината: ХУБАВ, ОБИЧ, КАКА, БАЩА, ВЪРВЯ, ГЪДЕЛ, ВЪРВЯ, БАЩА, ТИЧАМ.
Думите БАТАК и ХВЪРЧА имат турска етимология. Пак тюркска, ама просто турска.
Не си мислете, че само тези четири български думи ТОЯГА, БЕЛЕГ, ШАРКА, КОРЕМ имат прабългарски произход.
Първо, има и доста други: БЪБРЕК, ШАРЕН, ШЕЙНА, ШАРАН, и т. н.
Второ, тези думи са отдавна влезли в нашият език и са навлезли надълбоко. Например, от коренът БЕЛЕГ имаме много думи: бележа, забелязвам, отбелязвам, набелязвам, бележит и т.н. А пък от коренът ШАР имаме ШАР, ШАРЯ, ШАРЕН.
Редактирано от christo_tamarin-68881 на 14.05.17 10:14.
|
Re: Прабългарски думи в съвременния български език [re: Mnogoznajkov]
