Различни езици възникват и умират постоянно. Идеята за един език навсякъде по света не е лоша, но е неизпълнима по географски и етнически причини (и не само). Разстоянието между две групи хора не им позволява да общуват помежду си във всекидневието. А във всекидневната реч се появяват нови думи и изчезват стари.

Ако вземеш две групи от по... да кажем 100 хиляди души от един и същи град, и ги разделиш - едните 100 хиляди отиват на някой самотен остров, другите 100 хиляди - на друг, след 100-200 години (при липса на медии, свързващи двата острова) двете групи ще говорят на 2 различни езика, макар и близки като македонския и българския. И на единия, и на другия острови ще са се появили нови думи, произлезли от старите, казани по различен начин, с различен акцент.

Най-честата промяна е опростяването на изговора на думата. Например в английския език думата 'knight' се произнася [nait], а преди време се е произнасяла както се пише, нещо като 'книгхт'. Също в една дума могат да се губят сегменти, дори сега има пресен пример в английския - 'going to' все по-често се произнася 'gonna' в разговорната реч. И други промени ще настъпят в езика на хората от двата примерни острова, но независими едни от други - асимилация (octo -> otto), дисимилация (nominem -> nomre -> nombre), морфологични промени - промяна на реда на звуците в една дума с цел по-лесно изговаряне (aks -> ask), промяна на спрежение на думи с цел аналогия със спрежението на повечето думи в езика, семантични промени - една дума придобива негатично значение, друга дума - позитивно, трета дума се превръща в хипербола, четвърта губи от силата си ('starve' идва от 'steorfan', което е означавало 'to die', днес 'to starve' е 'умирам от глад', но не и 'умирам' в буквалния смисъл). И т.н. може още много да се пише.

Самите причини за промяната са опростяване на изговора (вече спомената), необходимост от промяна на функцията на някоя дума, за да служи за нови цели, означаване на идентичност (групова идентичност, думи, които различават една група от всички останали, защото само те си ги използват и разбират - най-често срещано сред тийнейджърите), влияние на чужди езици (в едната група na острова примерно има няколко германци, пакистанци, индийци... и те си оказват влияние в семействата, децата им отиват на училище и употребяват малко по-различни думи в някои ситуации, и т.н.), езиците също се променят със социалните промени, и още една спомената причина - граматическите правила - неправилните глаголи стават правилни и т.н.

Извод: Един и същ език навсякъде е добра идея, но непостижима, поради непрекъснатите промени в езиците и липсата на ежедневен контакт с всички хора от всяка точка на света. Разбира се, тук някой ще спомене телевизията и интернет. Биха помогнали за уедняквяване на "световния език", но не биха били достатъчни да спрат промените, най-много леко да ги забавят, което никак нее достатъчно за поддържането на един световен език. И то само при хората, които разполагат с телевизор и компютър, а те не са болшинството.

Да не говорим пък как ще възприемат тази идея всички държави, етнически групи - налагането на един език заедно с изискването да забравят родния си такъв е много груба намеса в етническата и националната идентичности на хората. Накратко - няма как да стане. Освен с някаква жестока диктатура, при която обаче ще възникнат тайни общества, целящи да запазят езика си, ще бъдат предизвикани войни (никое общество не се отказва току-така от национална идентичност, етническа идентичност и част от културата си едновременно). Предполагам какво ще се случи с човека, предложил на всички държави да забравят за езика си и да започнат да говори на един общ. Разбира се, винаги зависи как е представена идеята, но реакцията на тълпата е много лесно предвидима и в този случай каузата е обречена, поне за следващите няколко столетия.

А възникването на новите езици, говорени от около хиляда души максимум, също не може да се предотврати. Вероятно е тези езици да изчезнат, както са възникнали, но също много малка част от тях все пак остават и дори оказват влияние върху разпространени езици. И идеята за възникването на нов език/диалект, дори и говорен от 200 души само, не е тъпа - тези 200 души си държат на езика и би следвало да уважаваме това им право, защото не сме само ние на този свят, не всички изповядват една идеология, не всеки е длъжен да се съгласи с теб или с мен, хората са различни и е разумно да се уважаваме и да сме толерантни към различните от нас. А различните от нас са много повече от "приблизително приличащите" на нас, докато еднакви изобщо няма. Ето защо да ни обедини факторът човечност е много по-важно от езика, на който някой говори, религията, която друг изповядва, суеверията, в които трети вярва, животните, които четвърти отглежда, храната, която пети яде...