|
|
| Тема |
 Re: Забравя ли се родния език [re: linjack] |
|
| Автор |
Simplicissimus (homo simplex) |
|
| Публикувано | 12.11.09 23:49 |
|
|
|
Определено да, но според мен възрастта на потапяне в чуждоезиковата среда е определяща. Казвам го и от личен опит.
Като малък съм живял във франкофонска страна - в продължение на доста години. Спомням си, че някъде след петата или шестата година вече бях започнал да мисля на френски, просто защото ми беше по-лесно, а на български понякога се затруднявах да се изразявам и често директно си "побългарявах" френски думи (които често оставаха неразбираеми за близките ми в България ), т.е. ползвах френски думи с български окончания, понеже не се сещах за нашите. Със завръщането си в България бързо възстанових "дупките" и вече след по-малко от година отново започнах да мисля на български.
От скоро (от около година) живея в англоезична страна. Вече в някои ситуации първо ми "идва" английската дума, но като цяло това са изключения и за момента нямам чувството, че забравям българския. Не мисля и че някога ще започна да мисля на английски - въпреки, че смятам, че го владея на ниво, все пак го чувствам като "чужд" език и това вече едва ли ще се промени - нещо, което не мога да кажа за френския.
"Англосаксонският лингвистичен империализъм", както се изразяват французите, е друга тема. От него не е пощаден почти никой, където и да се намира той, дори в "родна" езикова среда. Но в това според мен няма нищо чак толкова плашещо - всяка епоха е имала своя "лингуа франка" - някога е бил гръцкият, някога - латинският, по-късно - френският. Ако се замислим, думите в европейските езици с(ъс) (старо)гръцки, латински или френски произход са много повече от думите с английски произход, но нито сега, нито към момента на тяхното разпространение е имало подобни рекции на "отпор" като сегашните, у нас и в други страни. Французите разбира се се чувстват най-уязвени - по разбираеми причини.
'Once unquestioning obedience, once fully enslaved.' (W. Whitman)
| |
| |
| 
|
|
