Това за транслитерацията е пълно безумие. Един французин да се убие не ще може да намери първоизточника, ако заглавието му е на български или гръцки, но транслитерирано, защото е издадено без резюме (абстракт) на някакъв западен език.

Сега затова се изисква всяка публикация да се прави с резюме, включващо английски или друг западен превод на заглавието, автора, както и да се вписват съответните ISBN, ISSN и/или URN номера. При цитирането може да се ползва именно преведеното заглавие от абстракта.

За по старите издания, които са правени без резюме на западен език остават три алтернативи:

- да минат в забвение до следващо евентуално преоткриване;
- да бъдат преиздадени в превод или поне съпътствани от резюме на английски език;
- да бъдат цитирани на съответния език със съответните азбуки. Последното се олеснява от факта, че съвременния печатарски процес не третира буквите като символи, а като изображения, т.е. по принцип никой издател, който ползва компютерна предпечатна подготовка, не би трябвало да го смущава български, гръцки или китайски текст.

Докато в съвременните текстообработващи програми човек може да си добави каквито иска шрифтове, то много от сайтовете с форуми и блогове не могат да възприемат повечето от международните азбуки и показват цифри и диези (много от тях обновяват арсенала си с кодове, но не и дирът, уви!). В такъв случай е необходимо транслитериране - като няма риба, и ракът е риба...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите